общ, изследване, технология

Как моделите на наземния климат могат да помогнат за намирането на обитавани планети?

През последните две десетилетия човечествотооткриха повече от четири хиляди екзопланети извън нашата Слънчева система. Някои от тези вече открити обекти може да поддържат живота, според phys.org. За да се направят изводи за това кои планети могат да дадат надежда на човечеството в своите вечни стремежи да намерят „братя в ума“, беше създаден уникален суперкомпютър NASA Discover, който едновременно се занимава с предсказването на бъдещия климат на Земята. Така че по какъв начин моделите на наземния климат могат да помогнат в търсенето на извънземен живот?

През последните 20 години са открити повече от четири хиляди екзопланети.

Какъв може да бъде климатът на екзопланетите?

Както знаете, най-обещаващото за изучаванеЩо се отнася до обитаемостта, една планета се счита за такава, която поддържа редица необходими условия наведнъж. И така, намереният свят трябва да бъде скалист, да има течна вода на повърхността му, да поддържа атмосферата и да притежава магнитно поле, което да защитава местния живот от космическия вятър. Въпреки факта, че съвременните технологии не ни позволяват да изучаваме с подробна точност далечни екзопланети, обикалящи около орбитите на извънземни звезди, а пътуването на космическия кораб до най-близкия би отнело 75 хиляди години, изследователите вече могат да преценят климата на далечните светове въз основа на планета, която е станала за нас, домът на Земята.

Вижте също: Ново решение на парадокса Ферми: извънземният живот умира твърде рано

Подобна опция за изучаване на далечни светове станавъзможно е в действителност да се приложи т. нар. „транзитен метод“, който помага не само при търсенето на екзопланети, но и при анализа на техните разстояния до родителските звезди, за да се направи оценка на процента светлина, блокирана от планетите. Подобни косвени данни помагат на експертите да преценят масата на екзопланетата и нейните приблизителни климатични характеристики. Въпреки това, колкото и да се опитваме да сравним предметите, открити в далечното пространство, много от тях са толкова различни от Земята, че изглежда са взети от въображението. Така че повечето от планетите, открити от космическия телескоп Kepler на НАСА, не съществуват в нашата Слънчева система.

Най-често срещаните екзопланети са междуразмерът на Земята и газообразния Уран, който е четири пъти по-голям от нашата планета. Освен това огромното мнозинство от потенциално обитавани екзопланети са разположени до замъглени звезди - червени джуджета, които съставляват огромното мнозинство звезди в нашата галактика. Поради малкия размер на червените джуджета или М-звезди, планетите трябва да бъдат разположени на малко разстояние от ярката им червена звезда - по-близо от Меркурий до Слънцето. Такъв неудобен факт кара учените да спорят за възможността за обитаемост на такива светове, тъй като е известно, че въпреки малкия си размер, червените джуджета са много горещи, разпръсквайки 500 пъти по-вредно ултравиолетово лъчение от нашето Слънце. Според специалисти подобна среда би могла почти моментално да изпари всички океани, да лиши атмосферата и да изпържи всяка ДНК на планета, близка до червено джудже.

Има обаче и изключения.

Климат на най-близката до Земята екзопланета

Климатичните модели на Земята показват товаскални екзопланети около червени джуджета могат да бъдат обитавани, дори въпреки радиацията. И така, екип от специалисти от НАСА наскоро моделира възможните климатични условия на Proxima B, също разположен до звезда от червено джудже, за да провери дали има възможност за топъл и влажен климат, толкова важен за органичния живот.

Proxima B - потенциален кандидат за откриване на извънземен живот

Проксима Б се върти около звездата на ПроксимаКентавър в тризвездна система, разположена само на 4,2 светлинни години от Слънцето. Учените смятат, че светът, който са открили, е скалист, въз основа на прогнозната маса на планетата, която е само малко по-голяма от земята. Основният проблем на Проксима Центавър е, че той се намира 20 пъти по-близо до своята звезда, отколкото Земята до Слънцето. По този начин на екзопланетата са нужни само 11,2 дни, за да извърши пълна революция около своята звезда. Подобно неудобно местоположение може да превърне Proxima Centauri B в гравитационно блокиран свят, който не представя нищо добро за живота на такава планета.

Между другото, можете да намерите още по-полезни статии за физиката и астрономията в нашите канали в Telegram и Yandex.Zen.

Екип на Антъни дел Генио, планетарен учен отНАСА успя да модернизира климатичния модел на Земята, разработен за първи път през 70-те години, за да създаде планетарен симулатор, наречен ROCKE-3D, базиран на суперкомпютъра НАСА Открийте вече споменатия по-горе. Резултатите от необичаен експеримент показаха, че моделирането на парникови газове и вода в атмосферата на Proxima B ни позволява да преценим наличието на облаци на екзопланетата, действайки по аналогия с чадър и отразявайки вредното излъчване на родителската звезда. Наличието на такова явление може да понижи температурата на слънчевата страна на Проксима b от гореща до топла. Други учени са открили, че Проксима може да образува облаци, толкова масивни, че да затъмнят цялото небе, ако някой погледне от повърхността.

Повърхността на Proxima Centauri може да бъде скрита от масивни облаци

Подобно необичайно събитие може да се случи приако планетата е гравитационно затворена и се върти бавно около оста си. Силата, известна на човечеството като ефектът на Кориолис, предизвиква конвекция на мястото, където звездата загрява атмосферата. В допълнение, комбинацията от атмосфера и циркулация на възможен океан на повърхността на планетата може да премести топъл въздух към нощната страна на този извънземен свят, което от своя страна ще предпази атмосферата на планетата от замръзване, дори ако част от планетата е лишена от всякаква светлина.

Въпреки факта, че в момента са ученителишени от възможността да тестват теоретичните си знания, изследователите се надяват, че пускането на космическия телескоп на Джеймс Уеб ще помогне да потвърди или опровергае техните хипотези за климата на най-близката екзопланета.